I Пространството е почвата-средоточие за писателите, а семената на думите се хвърлят рехаво, за да има как да покълне нечий стих. II Пространство, необрамчено, за да бъдат думите написани, а паметта - пощадена. III Писателят изпълва пространството с думи, тяхното придадено значение предизвиква ума, а улавящият им смисъл попива в аза. IV Музата е безразсъден шегаджия, за когото късметът е виновен а пространството се запълва и изтрива от писател с въодушевителни думи. V Ако това творение развлича читателя, благоприятно значи е то. Ако това творение утолява глада ми, заситен нека бъда аз. Но, ако това творение никога не бъде прочетено, някой може да го намери, скрито в пукнатините на пространството, отекващо, разделящо и сливащо се в точката накрая. | Entry #34517 — Discuss 0 — Variant: Not specifiednone
|